Но макар да бе вече юноша, сърцето му беше на наивно дете, защото никога не бе мачкано в димните челюсти на болката, никога не бе галено от леден вятър в руините на илюзиите и никога не бе обичало.

Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.

Хубавото е, че илюзиите са безброй. Лошото е, че се уморяваш да ги сменяш.

О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат. - метрополит Йоан

Азъ. Аз е заглавието на живота. Азъ е заглавието на писмената.

Понягока казва, че не мечовете на българите ни побеждават, а техните знания. - Мария Лакапина

Съдба - някои се раждат с блясък в погледа, а други - без очи.

Бях се научил да мечтая нещата, които не ми беше писано да изживея.

Всеки жевот е толкова важен за света, колкото всяка буква за азбуката! - Черноризец Храбър

Вече не бях сигурен дали харещите езици на огъня не бяха по-милостиви от човешките.